Тъмницата

Защо винаги аз се заминавах с мръстната работа ? Беше убил ученичка и какво ? Без това беше досадна и безполезна. Водих двамата към тъмницата.
- Аз бих те поздравил за дето я уби , а теб за дето успя да се промъкнеш , но ще тярбва да ви затворя , което е жалко , можем да имаме голяма полза от вас.

-Да разбира се покрай вълчо и аз го отнасям...-Човекът който ни водеше към тъмницата ме погледна....-Ами така си е..-Казах и се засмях...Чудно на двамата не им беше забавно...
-И до кога ще седим тук...И защо сме в една килия...-Той просто ни вкара в килията...
-КАжи поне как се казваш...

- Докато ми кажат да ви освободя , но едва ли ще ви е много забавно тук.
- Деймън - усмихнах се и ги погледнах. Можеше да имам нужда от помощници и да ги освободя скоро , но трябваше да внимавам с върколака , едно ухапване и бях мъртъв.

-Деймън...-Усмихнах се..То затвори тежката метална врата и ключа на катинара щракна...-Е няма връщане назад а...Ах голяма скука ще бъде с Вълчо..-Върколака ме погледна на кръв...-Хей не се ядосвай толкова...
-Хей Деймън до скоро...

Обърнах се и го погледнах.
- Всъщност ще е много скоро , сигурно аз ще идвам и да ви нося храна.

Следях разговора на двамата но не се намисех.Дйемън ни заключи в килията, е какъв късмет...не бе достатъчно голяма, за да сме дистанцирани един от друг.Веднага щом учителят си отиде се преобразих във вълк.Нямах доверие на този тип, а и не исках да му имам.Когато се преобразих той ми се изсмя.

В момента в който Деймън си замина и останах с Вълка забавата от мен се изпари...
Той се преобрази в Вълк..
-Хахаха какво да нямаш страх от духове или нещо..Само се дръмни повечко че да не ми хвърлиш някой бълха..-Казах го сериозно.. и седнах от едната страна....
-Е умнико сега сме затворени по твоя вина..

.Само се дръмни повечко че да не ми хвърлиш някой бълха..
Тоя какво си мислеше?Преобразих се в човек и за секунди се озовах до него, хванах го за врата и го стиснах.-Не ми говори, за да не станеш на вечеря!
В този момент по коридора се чуха удари на токове по каменния под.Някой идваше.Пуснах мухльото и отново се трансформирах.

Най-накрая се измъкнах от всички и се отправих към килиите. Когато наближих видях, че бяха сложили Валериус и Дейв в една килия. Страхотно.
- Добре ли сте? - приближих се към решетките. Двамата стояха на разстояние един от друг.

ИЗкашлях се и се хванах за малко за гърлото станах.....
-ДА добре съм но съм заключен с ходещ бълхарник който не си владее емоциите..
-При теб какво е положението..НАдавам се не си в по голяма бъркотия...-Погледнах кучето а то гледаше НАваро..
Допреш се до решетките..
-Е магията не работи тук...И господин буйна козина не съдейства особено..И не мога даже мислитети да прочета..-Наваро ме изгледа с нейния спесифичен поглед казващ.."САмо посмей иии...."

- Първо, не го наричай така. - казах му аз. - Второ, ще намерим начин да ви измъкнем. А ти, как можа да убиеш горкото момиче? - Обърнах се към Валериус, сякаш не беше той. Не исках да повярвам, че го е направил той.

Преобразих се в човек и се приближих до решетките.-Ей тоя с буйната перука, стой по-далеч от мен.Казах гледайки с пренебрежение Духчо.-Ники, не можех да се контролирам, дивото в мен измести човешкото.А й ти си виновна, какво правиш с господин Къдрица?
Духът ме излгеда злобно, а аз му изръмжах.Очаквах да чуя какво ще каже Ники.

- Моля? И какво съм направила аз? Просто си стоях на езерото. Той е под мой контрол. Дейвид обясни му, защото аз не мога. Нали ти казах, че избирам теб, а ти дори не се обади. Не ме изкарвай виновна, за нещо за което не съм.

-То мозъкът ти вярно бил колкото на врабче..-Пипнах си косата..
-Ние вече нямаме връзка тя избра теб сека успокой малко страстите..-Той ме погледна..
-Вече не знам даже каква ми е...може би просто "Господарката"..Но имай в предвид че никога няма да я оставя...-Опрях се на едната страна на клетката...
-Е Вече ще ви оставя да си поговорите...-Погледнах НАваро и седнах за да слушам...

- Виждаш ли? А сега ми кажи как влезе в Академията? Мислех, че само учителите и учениците могат да влизат тука. - Боже, как ми се искаше да го докосна. Искаше ми се да го прегърна и всички това да не се беше случвало.

Бях сколонен да повярвам на обяснението им, но все още не можех да им се доверя напълно.-Ами отидох до къщата ти, за да се видим и поговорим и пред вратата видях писмото от Академията.В него пишеше паролата....и така...просто влязох...на там мисля, че знаех.-Ей, къдрав ти нямаш ли си лампа дето да си пипаш преруката?Ники ако лампата е в теб, моляте те, отърви ме от него, защото не отговарям!
Ники ми се усмихна.Исках да я прегърна, да й се извиня, да поговорим.....но просто трябваше да чакам....секудни, минути, часове, дни, седмици.....

-Идиот-казах и въздъхнах като ивърнах поглет от тях..
-Наваро знаеш че вече няма връщане назад..-Повдигаше ми се като ги гледах така...
-Всичко е по твоя вина Вълчо за теб няма ли телефон или прто огладня и реши да посетиш академията..Поне за малко мислиш ли преди да вършеш или наистина дивото е изместило човешкото в теб...-Погледнах и към Наваро...не исках да говоря....

- Вие двамата може ли да престанете. Опитвам се да измисля, как да ви измъкна от тази каша. За теб... - погледнах към Дейв. - ... не е толкова фатално. Но ти, не знам, Валериус, не искам и да си помислям, какво биха могли да ти направят.

-И какво искаш да кажеш с това?Нищо не могат да ми направят.Усмихнах се самоводлно и изръмжах.Кърдрицата поклати глава и ме излгеда пренебрежително.

-Ах Наваро защо се забърка с Вълчо...е нямам нищо против освен ако не откачи и не ти направи нещо тогава ще си пожелаеш да стане момиче..-Засмях се..
-Не сериозно обичайте се щом Наваро така е преценила...-Погледнах я... а тя не отлепяше очи от Вълчо..
-Сега аз мисля да намеря начин да се измъкна от тук...МОже би Деймън ще ми помогне....Е Вълчо какво ще кажеш да се махаме от тук,нямам нъмерение да чакам надутата директорка да мъти какво ще прави с нас...

- И как ще се измъкнете, нали не можеш да ползваш магия тук? - Но нали аз бях магьосница, можех да се опитам да ги измъкна. Затворих очи, съсредоточих се в ключалката, започнах да си я представям как се отключва, и в този момент гласа на Дейв ме прекъсна.
- Не можех да ползваш магия тук. - Мамка му. Трябваше да измислим нещо друго, не можех да ги оставя на произвола на съдбата.

Реших , че са гладни и взех някаква храна от кухнята. Слязох долу.
- Я любовен триъгълник ли си имаме тук ? - засмях се и им отключих килията.

Вратата беше отворен и Деймън влезе...Аз Дръпнах Деймън вътре и избутах Вълчо навън тогава вратата се затвори и ключалката се заключи...А ключа не работи от вътре
-Хайде тръгвайете..-Наваро и Въчло ме гледаха-Тръгвайте бързо...

Не можех да асимилирам какво се случва.Просто хванах Ники за ръката и тръгнахме нагоре по коридорите.Спряхме, за да си поемем дъх.-И сега на къде любов моя?Попитах, дишайки учестено.